Видин е разположен в Северозападна България, на десния бряг на р. Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните община и област Видин.
Населението на града е 45 583 души според преброяването от 2022 г.
Градът се разполага на 63,22 km² и е с надморска височина от 34 м.
Видин е разположен на 58 км. от гр. Лом, 87 км. от гр. Монтана, 125 км. от гр. Враца и 230 км. от столицата София.
Видин е град с многовековна история, създаден още през древността. Носил е имената Дунония, Донавия, Бъдин, Бдин, Бонония и други. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония през III век пр.н.е., където по-късно римляните построяват крепостен град с името Бонония.
По време на Римската империя е сред главните градове на провинцията Горна Мизия, обхващаща земи от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.
По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци през 1396 г.

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 век е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците.

Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център (пашалък). От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийски войски.

Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори рис). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени 452 варела с рибен хайвер.

През 1738 г. във Видин населението е преобладаващо турско. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата Св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия. При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Като център на селскотопански район, традиционно бива развивано производството на вино и селскостопанска продукция.

Благодарение на дългата си история и разнообразната природа, градът и региона представляват интересна туристическа дестинация, с множество забележителности, даваща възможност за упражняване на различни видове туризъм – културен, исторически, религиозен, спортен и други.

Значими забележителности:

– Замък „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.
– Видинската крепост – каменни крепостни стени, опасващи града откъм суша, подсилени с ров, пълен с вода и земен насип, изпълняващи транспортна и отбранителна функция.
– Катедрала „Свети Димитър“ – вторият най-голям катедрален храм след „Св. Александър Невски“ в София.
– Видинската синагога
– Джамията с библиотека на Осман Пазвантоглу – единствената джамия в света с обърнато сърце на минарето вместо полумесец.
– Кръстата казарма
– Музей „Конака“
– Музей „Кръстата казарма“
– Мавзолей на екзарх Антим I
– Художествена галерия „Никола Петров“

Известни личности родени във Видин:

– Найчо Цанов
– Михалаки Георгиев
– Никола Петров
– Жул Паскин
– Кирил Василев
– Боян Чонос
– Александър Сталийски
– Стефан Младенов
– Петър Чернев
– Пантелей Зарев

още